BFS

 Днес, под пустош или дивата природа трябва да  се разбира  като природно място, което искаме да опазим умишлено .  Косвено може да се предполага, че  земята  проучена, изследвана, фотографирана, картирана, оценена, обградена и след това оставена сама. An absence of major Липсата на големи  физически промени и използването и само от човека или на животните за придвижване, а не липсата на човешкото познание определя  земята, както пустош.Неизвестната пустош - места, които са неизследвани, неоткрити, не въображаеми и  . „безкрайни” - е изключително рядко.  Пещерите, които са сравнително малки и с ограничено развитие , наложено от геологията, са неизвестни пространства. Като такива, те притежават  много от характеристиките на обектите които могат да изчезнат. Възможността за разкриването на подземната красота , и изследването на карстовите явления са  базирани на сътрудничеството на хората,  личната инициатива и квалифицирани решения на сложни проблеми,инвестициите на време и  снижаването на рисковете.

 ПЕЩЕРА ПОСЕЩЕНИЕ

В САЩ за регистрирани около 40000 т.е. те представляват  известната част  пустошта, която има   характеристиките с законно определените за пустош места. Там липсват механичните транспортни средства , а пещернякът се движи само от собствената си сила, издръжливост и сила на духа.  В раниците си , те са свободни да носят всички  малки технологични устройства, които могат да използват. Подобно на повечето планинари, пещерняка има е добра представа за това какво го очаква- неизвестен е успехът и естетическо качество на неговото посещение (Mitchell, 1983).Съществува  също така поемането на отговорност за собствена безопасност, без да се има предвид  външната "предпазна мрежа"  предоставени от цивилизация като цяло. Пещернякът, както туристът и катерач, трябва да оцени природа в пространството   и времето, да  проектира начинът си  на действие в рамките на ограниченията на лични умения и неизвестни променливи.

Опазването на  пещерна постош е една от главните цели на   Пещерните организации. Подземните дадености, които са защитени от повърхностни атмосферни влияния, но не и  пещернячеството, пещерите могат да бъдат "обичани до смърт" ( "Наш, 1973) по-бързо и непоправимо от повърхностните дадености. И в  двата случая злонамерения вандализъм и доброкачествената небрежност от страна на опитни посетителите имат тежки последици за пещери.

 Общият размер на щетите ще варира значително в  зависимост от популярността си, знания, ограничения за достъп, опит на посетителите и т.н. (От  Ganter, 1989b.) Ganter, 1989b.)

ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПЕЩЕРИ

Известните  пещери да представляват врати към неизвестното и в тази връзка, пещерняците изследователи  са по-различни от онези хора , които прекарват времето си сред природата. Изследователят „произвежда” нови пещери (или  пасажи в известни пещери) чрез усилията си и по този начин нови знания. През последните години бяха открити пещерни зали с големината на множество футболни игрища, необясними по начин на образуване подземни форми , добре запазени артефакти от  началото на човешката култура. .Нито едно от тези открития не случайно. Те са резултат на задълбочени  изследвания, прицизно планиране и извънредно големи усилия. Идеята за инвестиции е от първостепенно значение, а изследователите разбират , че ще трябва да  работят усърдно  и усилено и да имат много неуспехи, преди да  направят откритието си.

Поради това е много важно изследователите да станат мениджъри  на информация и ресурси геоложките условия, характера на известните пещери, както и усилията на своите предшественици записани в писмена или предадени устно.  Най-важното е, те могат да използват карти и да правят такива (да картират), с цел да систематизират пространствените си  знания, особено по отношение на  взаимоотношения на пещерите с земната повърхност .

 Пещерите на  производство често включва промяната на малки части от пещери. Потенциалният  вход често пъти може да се наложи да се ). изкопан. В пещерите, често  се случва разбиването на трудно проходими  участъци чрез копаене,  чукане  или взривяване.  По аналогичен начин се прокарват пътеки през нашите диви места цената, която трябва да бъде платена.

За съжаление, някои посетители на пещерите мислят, че има противоречие между "унищожаването"  и  опазването при което се  минимизира въздействието от следващи посетители. Подобна етика намира обобщение в мотото на Националното спелеоложко дружество: "Не взимайте нищо друго освен снимки, не оставяйте нищо друго освен стъпки, не убивайте нищо друго, освен времето си. "). Намеренията са съвсем различни. Пещерните приизводители не са вандали, защото те (Ganter, 1989b) са хирурзи, а не  убиеци) и  са ангажирани в творческия процес с положителна цел (Ganter, 1989b).

 Пещерните производители изследват подземните галерии, които документират със снимки, карти и сметки, изследвания и всичко което са намелели (Ganter, 1989a). 1989a). Резултатът е известен пустоща (дивотията).

 БЪДЕЩЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПЕЩЕРА

Пещерните изследвания са технологиите.  Хората не идват екипирани с множество светлини, здрави обувки и синтетичните гащеризони, които са най-основната екипировка на същинските пещерни изследователи. The recession of Проучването на пещерите е в граници , които  cave отговарят точно на новите технологии (найлонови въжета, синтетичните тъкани, леки съоръжения и т.н.) Чрез които позволяват лесно да се преодолеят пречките (Stone, 1983). В момента, в процес на разработка е ребридъра , което ще позволи пещерните водолази да прекарат дни, преминайки стотици метри сифони под земята (Stone, 1989). 1989). (Ребридърът е водолазен апарат със затворен цикъл, който отдавна е на „въоръжение” в спелеологията б.а) .  Това ще доведе до владеенето на един нов свят на дивата природа.

По света все още има райони , където  може да се ходи по земята и да намерят пещери, в които  никой не е влизал.Повечето от тях са далеч от населени места.  По-близо до дома ни , е значително по-трудно да бъдат намерени неизвестни пещери. Ето защо пещернячеството се обособява като един от многото клонове на планинарството. 

 Планинарите и алпинистите  обикновено имат различни етични кодекси за близки и далечни пътувания. Допустимите технологии се различават в  зависимост от средствата, необходими за започване  работата върху поставената цел.  Тъй като пещерното дело все още има граници,  там има по-малка необходимост от самостоятелно налагане на ограничения. Пещерите които са  най-близо до дома ни могат да  изискват най-високо ниво на умения, така и на технологии, тъй като всички лесни открития вече са били направени.  Поради това е интересно да се помисли за напредъка на пещерните проучвания в източната част на САЩ през последните 30 years. години. . Един огромен брой пещери бяха открити с обща дължина на галериите  няколко хиляди мили . През 1970-те години, се наложи да се взривят в стратегическите  места, където бяха  спрели предишната изследователи. През 1980, се е оказа необходимо да се разкриват и разкопават входове   (понякога с използването на тежки машини) за намиране на нови големи пещери.  През 1990-те, изглежда, че тези  тенденции ще продължат. Това увеличение в областта на технологиите естествено изисква високо развитите на етика и по този начин се разкрива сериозна необходимост от особени  грижи за опазване на дивата природа.  

ОБОБЩЕНИЕ

 Пещерите трябва да се разбират като известни и неизвестни диви места. Да се направи баланс между опазването (защита на известни пещери от вандализъм и преднамерени нарушения)  и проучването (преминаване на границите на допустимото) им е трудно.  Изследване понякога може да изисква разширяване на галериите и отговорността на изследователя е да сведе до минимум на вредите от това действие.  По-важното е, че по-голямата част от пещерняците  трябва да използват много внимателно опита си в известните пещери и тогава  ефектът  на отделните действия  ще бъдат маскирани от растящият размер на щетите.

REFERENCES

Ganter, J.H. 1989a. Will we map as we survey? NSS News 47(6), Jun., 143-144.

Ganter, J.H. 1989b. Cave exploration, cave conservation: some thoughts on compatibility. NSS News 47(10), Oct., 249-253.

Mitchell, R.G., Jr. 1983. Mountain experience. Univ. of Chicago Press. 272 p.

Nash, R. 1973. Wilderness and the American mind. New Haven: Yale Univ. Press. 300 p.

Stone, B. 1983. A philosophy for the vertical caver. The Texas Caver 28(1): 3-8.

Stone, B. 1989. Wakulla Springs Project: High tech deep cave diving. NSS News 47(8), Aug., 191-196.

DOCUMENT INFORMATION

This paper was submitted to the 1989 National Wilderness Management Conference, held in Minneapolis, MN September 11-14, 1989. It is believed to be published in David W. Lime (Ed.), Managing America’s Enduring Wilderness Resource. St. Paul, MN: Minnesota Extension Service and Minnesota Agricultural Experiment Station of the University of Minnesota, CD-MI-3922, April 1990.

© 1989-1998 by John H. Ganter . © 1989-1998 от John H. Ganter. All Rights Reserved. Всички права запазени.Никаква част от този документ, могат да бъдат използвани по никакъв начин  без писменото съгласие на автора.  Не-търговско разпространение на целия документ е разрешено, при условие че тази информация и всички други части са запазени.

Author email:Автор електронна поща: Е-мейл адреса e защитен от спам ботове. Е-мейл адреса e защитен от спам ботове.