.

Изследване на пещерите, опазване на пещерите: размисли за тяхната съвместимост

Джон Гантер (Национално спелеологично общества на САЩ)

Въведение: Разноликото НСО

Една от на поразителните характеристики на организираното пещерно общество т.е. „имащите удостоверение" се явява разнообразието от хора, които го съставят - наричащи себе си спелеолози. В тях включваме „седящите" четящи вестници(интернет - бел. на прев.); хората посещаващи пещери два пъти в годината; изследователите на вертикалите, мъкнещи в бездните различни тежести, спелео -водолазите и др. Обединяващото за всички тях е интересът към пещерите, както към съществуващите така и към неизвестните. Заедно ние очакваме нови открития. Пряко или косвено(съпричастно), ние всички се явяваме изследователи, които придвижват една от последните граници на достъпност на земята и при това се наслаждаваме. Пещерите не са неизменими и в процеса на изследване същевременно ги разрушаваме. Самата граница на достъп е невъзобновим ресурс!

Осъзнаването на факта, че оперираме с двуостър меч е довело до своеобразна групова шизофрения. Някои ратуват за тотален контрол: пещерите са свещени и трябва да са оградени за обувките на всички пещерняци. Други се бунтуват и нарушават закона при най-малкия опит за регулиране или някакво влияние на тяхното поведение. Повечето се намират между тези две крайни позиции, болезнено осъзнаващи, че сме опасни в своята „любов към пещерите до гроб". Правилно ли е едно такова разбиране? Кога и къде е мястото на увреждане на пещерите и можем ли да го сведем до минимум?

В този случай анализирайки нашето поведение и възгледи при проникване и опознаване на пещерите , ще направя важно разграничение между тези, които приемат пещерите като даденост и тези които активно изследват пещерите. Предполагам, че понятието „увреда(ущърб) на пещера" е тънко и коварно, а също така лошо осъзнато, затова ще изследвам ролята на технологиите и границите , които трябва да установим в нашата практика посредством индивидуални етически критерии.

Продължава - натисни бутона под "коментирай"

Потребител и Производител

Една от най-фундаменталните причини за споменатата шизофрения се явява разликата между двата основни класа пещерняци: Тези , които се наслаждават на вече известните пещери и тези, които изследват и описват нови пещери. Много от нас попадат и в двата класа; още повече, че всеки клас има различни възгледи по съществуващите проблеми, откъдето могат да възникнат недоразумения.

Чистият Потребител се интересува от това да направи пещерата; възприемането на пещерите е свързано с посещението и. Той се интересува от физическата и психологическата екскурзия, завладяващата среда и най-важното от отклика, който тя ще предизвика. Спомените за преодолените препятствия и посещението на специфични забележителни места, зали, форми и отвеси - могат да образуват разсеян социален опит, безкрайно разказван около лагерните огньове. Понякога Потребителя има примитивна представа за произхода на пещерите, подобно на градско дете, което смята че храната се образува в супермаркета. Пещерите предполага Потребителя се „вземат" от приятели, пътеводители или от клубовете. Както ще видим , това опростяване може да причини суматоха, когато Потребителя разбере. че потреблението не е безплатно.

Пещерния Производител получава удовлетворение от голяма част от факторите, от които и Потребителя, но те израстват от много по-дълбоки, неизвестни и рисковани усилия. Производителя започва с оценка на потенциала на пещерата или нейно продължение, често получена по време на изследване или полева работа. Интензивната работа, често съпроводена с дългосрочно влагане на време и средства с неопределим резултат. Локализацията на входа(или продължението), разширяване на галерията и откриването на по нататъшния път често могат да отнемат месеци или години. В някои моменти може да се случи явен и въодушевяващ пробив, но усилията могат просто да останат без отплата. Във всеки случай трябва да се поддържа някаква мотивация пред лицето на неопределената отплата, а даже в случай на възнаграждение на усилията прекалено много несгоди трябва да бъдат понесени в хода на изследването и картирането. Производителя трябва да бъде менажер, търпеливо привличащ помощ и планиращ работата. Необходим е особен талант за преодоляване на разнородните специфични препятствия при реализацията на проекта. Уреждане на взаимоотношенията с собственика или администратора на пещерата може да се окаже дългосрочен и особено деликатен проблем. По такъв начин Производителя често влага голямо количество време, пари и емоции в един пещерен проект: той може да загуби повече време по телефона, планирайки експедиция , от колкото Потребителя в пещерата. В този контекст може да се открие място за недоразумения. Препятствие, което ще върне обратно към бирата Потребителя, ще накара Производителя да се заеме с неговото преодоляване.. Разкопките или инженерната работа се явяват просто стъпка към целта - изследване на пещерите.

Производителя трябва да е устойчив.. Представете си проект по разкопаване на галерия, който продължава няколко години, далеко от дома, отнемащ всички уикенди и отпуски, и всичко това с малък шанс за успех. Новобранците са рядко и са скептично настроени.<<Защо да не отидем някъде другаде и да си прекараме добре? Копането е работа. Ще ни извикаш когато откриеш нещо.>>

Сега си представете , че ви е провървяло и сте направили огромно откритие! Веднага всички са готови да ви помогнат. Пещерняци от цялата страна и света са готови да употребяват.. Къде бяха те когато трябваше да се работи? До днес милиони са видели пещерата Лечугия по телевизията и в списанията. Малко от тях разбират, че всичко това, необичайните форми, грандиозните галерии, неповторимите образувания в Капитанският риф, преосмислянето на теорията на спелеогенезиса - са се оказали възможни благодарение на шепа пещерняци, поели риск и разрушили част от пещерата.

Можем да видим ясната дихотомия в това, че Производители и Потребители имат работа с едно и също - пещери - но гледат на тях от различен ъгъл. Това различие се появява тогава, когато започнем да осъзнаваме, че увреждаме пещерите, на които така много се наслаждаваме. Всяка група сочи с пръст другата. Производителите повреждат някаква част от пещерата в процес на изследване; те са лоши. Потребителите безполезно се шляят за развлечение; те са лоши. Или се обединяваме и обявяваме на всеослушание, на не интересуващото се общество от проблемите на пещерите, че някакъв неизвестен вандал разрушава пещерите , а не ние.

Истината не е толкова проста. Безсмислено е да се задълбава в първите два аргумента. Производителите и Потребителите са свързани в симбиозни взаимоотношения. Нужни са ни нови пещери; тези, които действително искат да съхранят пещерите, не се явяват пещерняци по определение. На всички нас ни харесва да бъдем потребители, за да имаме възможност да четем за пещерите и за посещение да можем да избираме между по широк и разнообразен кръг от пещери. . Има толкова много пещери и толкова малко време. За това има публикации, слайдшоута и филми. Заедно ние образуваме общност, която обезпечава както конкретна така и косвена поддръжка на Производителите.. Периодичните издания, срещите и сборовете - всичко това е необходимо за общуването, съучастието, осъзнаването и награждаване на постиженията. Заедно ние образуваме масивен информационен фонд за пещерите и пещерната техника, подобен на пазара на специализираната екипировка. По този начин, ние не можем да осъждаме за ущърба(увредата) на пещерите нито Производителя, нито Потребителя, както не можем да обвиняваме за това и хората извън нашите редици. Това , което можем да направим е да различим типа и източника на увреда на пещерите и да разработим и приемем доброволни правила, които да се спазват от всеки един.

Определение за увреждане(ущърб) на пещерите

Много от нашите понятия за увреждане на пещерите са формирани само частично. Отражават нашият емоционален отклик на измененията, които ние внасяме в „естественото" състояние. Но на какво конкретно реагираме? Спелеогенезиса т.е. формирането на пещерите посредством физическо и химическо изветряне е по същество е хаотичен процес. Структурно слаби зони, като пукнатини и наслоени плоскости се разширяват от химически агресивната вода, което води до обрушване на тавана и стените. Валежите проникват под повърхността на земята или се натрупват in situ в процеса на разтваряне. Калциевият карбонат и другите минерали се преотлагат и формират различни пещерни образувания. Какво се явява съществено и привлекателно в този хаос? Той е див! Отсъства човешката намеса. Пещерите се явяват девствени. Ние обичаме пещерите, защото в тях няма никой и няма следи да са били обитавани. Увредата на пещерите не е просто физическа реалност а също и емоционално явление.

Друг подход към разглеждането на ущърба на пещерите е неговото пространствено разпределение: къде и как се е получил. Можем да определим концентриран ущърб на едно място; например - счупен натек или разширена галерия, което се наблюдава на ограничено място. От друга страна разсеяният ущърб е широко разпространен и обхваща съществена дължина от галерии или обширни площи. Ущърбът на пещерите може да бъде разглеждан във времето; той има темпорално(времево)разпределение. Ущърбът може да бъде рязък, концентриран в кратък промеждутък от време или да бъде хроничен, нанасян в продължителен период от време. Доколкото средата в много от пещерите е слабо възстановима, особено в рамките на човешкият живот, времето се явява важен фактор. Резките въздействия могат постепенно да изчезнат, докато хроническия ущърб се натрупва и има тенденция към усилване, тъй като въздействието на отделния посетител е все по трудно различимо. Ние не трябва да оценяваме ущърбът само по неговия магнитут(сила); също така трябва да разглеждаме как той се разпределя в пространството и времето.

Приемливост на ущърбът(увредата)

Пещерняците често обсъждат проблема за охраната на пещерите без ясна представа за това, какво подлежи на охрана. Едни могат да мислят за светещи кристали или деликатни хелектити, други за речна пещера. И в двата случая става дума за пещера, макар във всеки да има индивидуално възприятие за охрана и как тя трябва да се осигури.

Този пример илюстрира един полезен критерий за разграничаване на типовете пещери: тяхното енергетично ниво. Високо енергетичните пещери се наводняват поне веднъж годишно и често през тях преминава много вода. Често срещани при тях са еврозионни форми като фастетки и еврозионни котли. Обилни замърсители могат да бъдат сортирани от движещата се вода и да бъдат затиснати от наслаги, които често променят формата и размерите си. Образуванията са редки и често се повредени. Ущърб от посещения не се натрупва в пещери от този тип.

През средно енергетичните пещери преминава много по-малко вода. И често съдържат различни материали от повърхността - внесени от животни, вятър или гравитационни процеси. Вторичните образувания обикновено представляват масивни натеци, образувани в резултат на силно наситена вода, като условията в тях са прекалено активни за образуване на тънки кристални образувания. В средно енергетичните пещери се натрупва ущърб, но той може да бъде скрит от случайни наводнения или от преотлагане на калциев карбонат.

Ниско енергетичните пещери са невероятно „спокойни". Падането на капка вода е важно събитие. Вторичните образувания са много деликатни, растящи изцяло за сметка на кристализиращата сила. Ниско енергетичните пещери са високочувствителни към ущърбът и нямат способност да се самовъзстановяват.

Тези крайности на енергетичното ниво могат да се открият в различни части на една и съща пещера. Въздействието от посещението на човек трябва да се разглеждат в контекста на различието на енергетичната среда. Действия, които са съвършено несъществени във високо енергетична пещера, могат безвъзвратно да погубят резултатите от процеси протекли милиони години в ниско енергетична пещера. Заедно с нивото на енергетичност на една пещера трябва да се разглежда и нейните размери, както абсолютни така и относителни. Абсолютните размери са популярно заблуждение сред пещерняците, които обичат да изучават списъци, подреждащи пещерите по дължина и дълбочина. Вероятно по-важни за настоящата дискусия са относителните размери на пещерата. Дадена пещера с нейното съдържание трябва да се разглежда в контекста на региона, в който се намира и на съседните и пещери. Това, което включва една пещерна формация(спелеотема, вторично образувание - бел. на прев.) или даже една цяла пещера в Ню Джърси рязко се различава от подобното в Нова Гвинея. Нещо, което не предизвиква никакво внимание в една пещера, може да се счита за съкровище в друга. Внимателното проправяне на тясна пътека в пещерата Лечугия е разрушило повече спелеотеми отколкото съществуват във всички пещери от друг щат взети заедно. Очевидно контекстът е много важен.

Предотвратяване на ущърбът

За наша чест, организираните пещерняци неохотно са признали своята вина за увреждането на пещерите. Това сдържа нашият ентусиазъм да привличаме за подземни разходки всеки демонстрирал интерес към пещерите. Самите ние понякога сме толкова заети с детайли като осветление, екипировка, подбора на подходящи дрехи обувки, ориентирането и др., че пренебрегваме един много важен момент, за който е трудно да се говори - мекото проникване(ходене в пещера). Това свойство, изискващо много високо самосъзнание и внимание, позволява да си Потребител без да си разрушител.

За нещастие много "опитни" спелеолози са оказват много разрушителни. Пещерняците надарени с техническа компетентност и смелост(геройство) не е задължително да са сдържани и способни на меко проникване. Много от тях могат да прокарат нов път или да преодолеят различни препятствия като стени, отвеси, сифони даже през натеци, но мекото проникване изисква допълнителни навици и предпазливост. То изисква дисциплина, съзнание и планиране. Опитен пещерняк, който не се придържа към обозначените пътеки може да причини разсеян ущърб, бързо „прегазвайки" грижите на своите стотици предшественици.

Явлението, което наричам Феномена на Ангелският Рай[1], се наблюдава в случаите, когато Потребителите увредят(уродят), това което Производителите упорито са опитвали да запазят. Производителят - изследовател обикновено таи голямо уважение към пещерата, в която той прониква. Това чувство възниква от интензивността на неговия пещерен опит. Всичко наоколо се явява неизвестно и девствено. Производителя съзнава, че е въвлечен в творчески процес. За някакво време пещерата се възприема като продължение на самия изследовател. Когато завърши откривателския процес в една пещера тя става обществена собственост. Потребителите, които идват след това се нуждаят от емоционално натоварване в своите действия за да получат удовлетворение от пещерата. Те пристигат там за да се развлекат и често не проявяват необходимото съзнание и уважение. Обикновено увреждането на пещерите е еволюционно по произход; то се характеризира с увеличаване на интензивността във времето. След откриването на една пещера във фазата на изследването тя получава определен ущърб. В следващата я фаза на посещение обаче ущърбът може бързо да се увеличава, особено ако посетителят не може да отличи новият ущърб от този нанесен в миналото.

Как можем да предотвратим феномена на Ангелския Рай? Обучавайте се и се контролирайте! Обуздавайте и сдържайте онези гости(особено лидери), които не се отличават със способност за меко ходене в пещера. Прилагайте своеобразен психологически натиск за повишаване на общественото внимание към стилът на пещерните активности. И накрая, можем да ограничим достъпа.

Ограничаването на достъпа в някаква степен можем да сравним с библиотека, имаща общодостъпен фонд и зала за читатели, основно книгохранилище и хранилище за редки книги. Екстраординарното „хранилище на редки книги" може да бъде допълнително защитено чрез политиката на Ласко[2], която подразбира почти пълно „закриване" на пещерата или на нейни части заради това, че всяко пряко посещение води до постоянно и неоправдано увреждане на ценни и уязвими забележителности. В тези случаи може да се осигури възможност за духовно приобщаване към тези ценности. Към пряко посещение трябва да се допускат само хора с особен талант, способни да създават и разпространяват опита и нови знания: например авторитетни учени или фотографи.

Имат ли пещерняците достатъчно самодисциплина, за да подържат статуса "хранилище на редки книги" в случаите, които не се явяват признати за световни съкровища като примера с пещерата Ласко? Ще разгледаме примера с Балната зала в пещерата Лечугия[3]. Естествено това впечатляващо зрелище е фотографирано и описано с такива подробности, че сме способни съвсем отблизо и до безкрай да и се наслаждаваме.

Но все пак ние чувстваме необходимост да попаднем там за да усетим това непосредствено. Защо? Защо без да обръщаме внимание на това, че зловонието от оставените нечистотии в тази ниско енергетична пещера са непоносими даже от разстояние над 100 м, ние все пак настояваме да посетим това ъгълче на дивата природа? Не зная. Но бидейки Потребители ние се явяваме разрушители в много по-голяма степен от Производителите; неизбежния и умерен ущърб нанесен от Производителите става практически неопределим под краката на следващите ги орди.

на пещери

До колкото в качеството си на Потребители ние често се държим прекалено безотговорно(даже ирационално), не буди учудване това, че съзнавайки нарастващия ущърб на пещерите, понякога за това обвиняваме Производителите. Това не е удивително, защото Производителя наистина разрушава; и това е уместно да се изтъкне. Разрушението направено от Потребителите - разсеяно, хронично и комулативно - не е очевидно и затова не му обръщаме внимание.

Потребителите имат слаба представя за това „от къде се вземат пещерите", на които така се радват. Използвайки това Производителите често подобряват отчетите за първооткривателствата си. Хирургичното премахване на натеци или разширяването на тесняк може да бъде пропуснато в публикуваните отчети. Още повече проблема е в това: по какъв начин да определим персонални стандарти за поведение, след като едва от скоро сме решили открито да обсъждаме такива деликатни моменти.

Джим Смит е един от малкото изследователи, които открито разказват за това в национални и международни публикации. Смит не само откровено описва разкъртването и взривните работи в пещерата „No Business Blowing", но и говори за цената която трябва да се плати. Той подчертава , че е „неизбежен компромиса между запазването на пещерата и нейното първооткриване. В противен случай, границата на достъп никога няма да се премести". Смит коментира, че той запазва образуванията навсякъде където това е възможно и подчертава, че той"ненавижда преднамерения и злобен вандализъм от всякакъв род".

Все пак нашите смесени чувства за първооткривателството остават и те са повече от очевидни в случаите свързани с взривна работа. Направихме две уговорки: обсъждаме нашата активност от гледна точка охрана на пещерите и правим това по правилата на „честната игра". Вече отбелязах, че взривните работи при първооткривателството могат да бъдат незначителни в пространството и времето в сравнение с Потреблението. Остава „честната игра"-въпросът е в това, какво има смисъл в кейвинга, в тази своеобразна по вид човешка дейност. Ние не сме уверени къде трябва да се прекара линията на целесъобразността.

Безусловно се нуждаем от изкуствена светлина за своите подземни занимания. Можем да приемем разкопаване само с ръце. Добре, да допуснем и лопата. По нататък, след като вървим към пещерите по пътища врязани в склоновете след масивно разкопаване: дали а не вземем и булдозер с нас? Ние сме неразривно свързани с технологията под формата на найлонови въжета, механични захвати и батерии, спектометрически контролируеми газови смеси и подводни скутери и т.н. и т.н.. Опитите да се прекара черта често са абсурдни. Е какво честни ли са взривните работи? Отговорът не е лесен. Взривът - облак дим и огън се явява антитезис на пещерите...,не е ли така? Вероятно си струва да разгледаме пещерните взривни работи по обстойно. Струва ми се, че пещерната общественост е лошо информирана за нещо, което предизвиква толкова противоречия.

Взривни работи при изследване на пещерите

В голяма степен нашите знания за взривовете произлизат от два източника: Холивуд и кариерите. Това няма нищо общо с взривовете в пещерите. За създаването на съответните зрелищни ефекти Холивуд всъщност не взривява нещата - просто бързо ги възпламенява. Големите количества бензин или нафта произвеждат оранжеви стълбове дим и огън. За разлика от това, пещерните взривове са бързи, тихи и чисти. При разработването на кариерите големите взривове, които разтрисат земята и се отразяват от сеизмографите в окръга, се правят с тонове експлозив, издигащи милиони тонове руда. Отговорното взривяване в пещерите е в такова съотношение към кариерните взривове, както лопатата към булдозера.

Пещерните взривни работи имат две основни цели: разширяване на проход(галерия) или екскавация. Разширяването на проход (в което включваме и намаляване размера на блокажите) изисква дезинтеграция на скалата чрез много бързото прилагане на относително неголяма сила. Използват се неголеми заряди ( обикновено от няколкостотин грама до 2 кг ) високоскоростен експлозив. Съвременните комерсиални експлозиви са много стабилни и трудно се инициират(самовзривяват), Но инициирани чрез електродетонатор те се взривяват със скорост 5 - 8,5 км/сек. В резултат се поврежда много малка зона; естествено плътният контакт между експлозива и скалата е необходим за успешния взрив. Такова взривяване е подобно на удар от неголям чук по стена или каменен блок... но със скорост 5-8 км/сек. Това дава резултат, без да разтриса цялата пещера. Енергията пада толкова рязко, че в криволичещия проход често взрива не се чува на разстояние от няколко десетки метра. Болшинството от изследователите на пещери използват високотехнологични експлозиви, специално разработени да са малодимни. Те отделят неголямо количество вода, азот и различни окиси на азота, което оказва минимално въздействие върху пещерата и спелеолозите. Според движението на въздуха, зоната на взрива се вентилира напълно от няколко минути до няколко дни.

Другия вид взривна работа, използвана при изучаването на пещерите, е екскавацията - тогава голямо количество материал се вдига във въздуха посредством голям заряд ( 10-15 кг ) при относително бавна експлозия. Почти без изключение, взривната екскавация се осъществява във въртопи, за да се отворят потенциални входове към пещери, като се премахне натрупания материал.

Такъв взрив може да бъде използван и за възстановяване на понори, които са изкуствено запушени с камъни или други материали. Бавните взривове произвеждат повече токсичен дим и за наша безопасност не трябва да се използват под земята. Енергията, която се освобождава при взривната екскавация е по-малко концентрирана и може да въздейства на голяма област от пещерата и земната повърхност. При това могат да се образуват срутвания и да се разхвърчат обломки из въздуха.

Ние сме загрижени и за влиянието на взривните работи върху животните, обитаващи пещерата. За целта на нашата дискусия те могат да бъдат разделени на две групи: 1) организми, които принадлежат към външния свят и които могат да бъдат наблюдавани и 2) постоянни обитатели. Очевидно влиянието на взривовете върху прилепите и другите бозайници може да варира от пълното им унищожение в непосредствена близост до взрива до обезпокоен зимен сън или до пълно отсъствие на въздействие след зоната на чуваемост на взрива. Казано по-просто, взривните работи трябва да са планирани в периодите, когато тези пещерни жители отсъстват, особено когато посещението на пещерите се регулира сезонно за защита на популациите на пещерните организми. И при най-малко доза съмнение, необходимо е да се допитваме до знаещи хора за помощ при оценката на дадена ситуация.

Съществуват също така и малки животни, земноводни и безгръбначни. Основно, те се отнасят към два типа: широко разпространени и редки (изчезващи). Простите организми често се срещат в големи количества: съществуват трилиони насекоми и милиони врабчета. Ако пожертваме няколко червейчета или насекоми - това не е причина за безпокойство, тъй като при строителството на един пропускателен пункт на магистралата по която се движим се унищожават много повече. Ние трябва да се безпокоим за унищожаването на екосистемата като цяло, на ‘частта", която поддържа цялата популация, а не от малкия концентриран взрив, унищожил няколко екземпляра.

И накрая, съществуват редки организми, чиито обиталища са били така нарушени, че в една пещера може да са останали всички останали нейни представители. В такива пещери не трябва да взривяваме и не е трябва да ги посещаваме.. ( Естествено, Производителят е длъжен да внимава в новите пещери потенциално значимите организми и популации да могат да бъдат изучени от квалифицирани хора и да бъдат защитени при необходимост.)

Съществува тенденция към използване на по-малки заряди при разширяване, които постигат необходимите резултати за сметка на по добрата конструкция на заряда и неговото поставяне. В хирургията по-големият инструмент не се оказва по-добър. Такава е тенденцията и при екскавацията. Поставянето на по-голямо количество експлозив във въртопа е разточителна игра, пресметната така, че ивицата под нея се счита достатъчно здрава и стабилна, за да поеме част от взривения материал и голямото количество енергия. Това често не става така, и потенциалният вход се разрушава. Нараства тенденцията към грижливо и търпеливо разкриване на въртопа, за да стане входа стабилен за по-дълго време.

Вижда се, че взривните работи не са толкова прости, както ни се струват, заради вредата, която оказват на пещерите. Те са доста ограничени в пространствено и времево отношение, особено заради факта, че препятствията, които изискват разширение са малко по определение. Взривяващия(при положение, че ходи меко в пещери) преобразува малка част от пещерите и оставя след себе си нищо повече от малко количество органика. Скалния прах и обломките бързо се отстраняват във високо енергетичните пещери. В средно енергетичните пещери отложенията (особено продуктите от изветрянето на основната скала) достатъчно бързо покриват продуктите от взривовете. Вероятно това става със същата бързина, с която изцапания с глина изследовател се провира по обратния път през разширено място.

Но ниско енергетичните пещери могат продължително време да демонстрират влиянието на взривните работи.

Колко често се произвеждат взривове в ниско енергетичните пещери? Пещерите имат различна "търпимост" към взривовете в зависимост от тяхното енергетично ниво, но трябва да се отчете и нуждата от тези взривове. Ниско енергетичните пещери са спокойни, тъй като не са въвлечени в дадения момент в активни процеси. Галериите и залите имат тенденция към квазислучайно разпределение, отразявайки фреатическия или друг многоориентиран генезис. Пещерата може в частност да не продължи в никое направление. Освен въздушната тяга може да няма никакви други признаци водещи изследователя след точката, до която е достигнал. Контрастен е случаят, при който изследователя е заседнал в тесен криволичещ каньон а водата продължава под краката му. В този случай имаме процес; пещерата е жива. Изследователя е свидетел на спелеогенезиса и може да види случайността (преградата - бел. на прев.) прекъснала проникването: стърчаща част от скалата. Защо е тук? Малка нееднородност в пластовете, къс, запечатан в утайките или нещо друго. Едно е ясно - това е капка в морето. Изследователят решава леко да пренапише историята. Няколко удара с чука или малки взривове и продължаващата тъмнота в края на каньона бавно и небезболезнено е освободена. В този момент кухината действително се превръща в пещера. В смисъл такъв, че пещерите са относително по големи спрямо човешките размери.

Ползата и Критерия за намерението

Ние така и не разрешихме дилемата за технологиите. Всъщност, имаме възможност да правим с пещерите всичко, което поискаме: някакви бариери се явяват само парите и времето. Както показаха Хетч Хетчи[4] и Джеймс Уатт, нито едното, нито другото не стигат там, където невъзстановимите природни ресурси са поставени на карта. Къде да се спрем? Джим Смит казва, че взривните работи понякога са "необходимост, която трябва да се направи с добър вкус". Ред Уотсън си позволява да използва изкуствен вход, проправен в основния скала , тъй като това прави изследването по-лесно. Накрая, в следващия параграф, той заключава: "Нямам никакви колебания в осъждането на взривните работи. Казвам го съвсем честно!" В този смисъл, кейвинга съвсем не е честен. Ние не принадлежим към тази среда; и нищо не сме загубили, вървейки по тези следи.

Някъде между премахването на преградата правеща меандърът непроходим и издълбаването на шахта за лифта в Ангелския Рай ние преминаваме границата. Тази граница се определя от гледните точки на перовете и степента на нейната отчетливост варира по пещерни региони. Смит потвърждава, че "само тези, които се занимават с първооткривателство, имат право да стоят в журито". Но, разбира се, всички имаме това право. Заедно, съобществото на пещерняците създава климат, в който нечие поведение се приема или отхвърля. Ние не можем да контролираме поведението на Производителя, работещ в конкретна пещера, но се опитваме да установим тенденции.

Но някой истински природозащитници могат да кажат, че тенденциите са все грешни. В последно време ние, спелеолозите, сме въвлечени в законодателен процес на федерално и щатско ниво. Нашите намерения са похвални: да успеем да накараме обществеността да осъзнае, че пещерите са ценни и да установим наказания за тези, които ги разрушават. Ние не сме сами в своите усилия. Постепенно природозащитните организации от общ характер осъзнават, че подземната природа също подлежи на опазване. Те разглеждат пещерите като важни убежища, особено за живеещите в тях популации. Към последните спелеолозите не се отнасят. Съществува ли вероятност в бъдеще пещерняците да бъдат преследвани от законите, приемането на които сами инициирахме? Опасността е вече близо и за съжаление тя идва не отвън, а от травмирания Потребител. Когато има закони, ние влизаме във пещерите по заобиколни пътища.

Интерпретирано буквално, кейвинга се оказва незаконен. Отново граница. Що е то кейвинг, и що е то вандализъм?

Труден въпрос? Може би не. Аз предлагам да използваме Критерия за намерението. Вандалът извършва развратни, злобни, преднамерени и разрушителни действия, които повреждат пещерата. Щетата е цел. Вандалът ограбва бъдещето заради момента. Изследователя също може да повреди пещерата, но това е способ за придвижване към положителен резултат- производството на знания. Изследователят е загрижен, съзидателен и любопитен. Част от пещерата се изгубва, но се създава нещо друго - важно ново знание. Производителят създава документи и карти, които описват и обясняват; по този начин намеренията се доказват на хартия, лента или дискета. Тези материали стават обществено достояние. Както беше отбелязано, ако Смит се беше оказал под съдебно производство по закона за опазване на пещерите, неговите отчети щяха да са добро доказателство. И в това е същността. Статията доказва, че намеренията му са достойни и че той всъщност е Производител.

Изводи:

Предотвратяване на пожари и Потушаване на пожари

В следващите години ние периодично ще поставяме под съмнение положението на границата и вероятно ще я определяме наново. Новата технология ще даде нови възможности за съзиждане и разрушаване. Ще си задаваме въпроси и ще спорим дали не стигнахме твърде далече. Това е един необходим процес за могат хората, отново прииждащи в спелеологията и пещерите, да осъзнаят съществуващите болезнени въпроси.

И аз предлагам, вместо прекомерното потапяне в лабиринтите на етиката, проверката на намеренията един на друг и самонаказването, да се обърнем към профилактиката и ваксинацията. Необходимо ни е постоянно да напомняме на себе си и на другите за добродетелите и достойнствата на въздържаността. Длъжни сме да се учим да стъпваме леко в пещерите. Длъжни сме също и да се преобърнем навън и да поставим пещерите в контекста на карста. Според това, как населението узрява и се завръща в селските райони, разсеяният и скрит ущърб ще нараства. Каква част от това население знае, че е неразумно да се хвърлят мъртви животни във въртопите, да се строят мелиоративни системи върху варовиците или да се торят зоните на захранване на карстовия водоносен хоризонт? Един процент? Пет процента? Тези от нас, които знаят, не могат да се справят с такава разсеяна вреда; вместо това ние "гасим пожарите", когато вече са се разгорели. По времето, когато започнем за изпращаме петиции и да се обръщаме към съда, вече е късно, вредата е нанесена.

И какво ще се случи ако успеем да удвоим процента на хората, които знаят за карста или за процесите под земята? Макар и малко, но да знаят основното: Водата се движи през земята. Почвата не е вълшебен филтър. Водните ресурси не са безкрайни. Това, което попада вътре, излиза отвън. А сега, сменете мащаба и си представете сред 240 милиона само точно определени хора. Представете си фермера, който вдига телефонната слушалка и извиква консултант; бъдещия собственик на дом, питащ агента на недвижими имоти за септичната система; агронома, който наема геолог за решаване на проблема с наторяването. Помислете за незабележимият, но обширен ефект от такова постепенно разпространение на знания и ще видите, предполагам, къде трябва да е насочено опазването на пещерите.

Благодарности

Възгледите, изказани в това есе, са изцяло мои. За тяхното формиране голямо влияние оказаха дискусиите с много хора, имащи различни мнения. Особено искам да изразя признателност на Траси Ках, Энди Граббс, Джин Смит, Билл Стил, Билл Сторадж, Кирк Тейлор и Джордж Веки.

---

[1] Това е история разказана от Бил Стил: през 1969 г. той е бил третият човек, попаднал в зала с много деликатни пещерни образувания наричана Ангелски Рай, в пещерата Елисонс, Джорджия. Голямото количество гипсови кристали по пода са изисквали много внимателно и ограничено придвижване. Три години по късно широка пътека и друг очевиден ущърб са изродили този отдалечен и труднодостъпен участък. Тук не са попадали случайни хора а само добре подготвени във вертикално отношение спелеолози, много от тях по време на протичащия наблизо национален сбор(бел. на автора)

[2] Пещерата Ласко в Испания съдържа уникални палеолитни рисунки и е строго охранявана.

[3] Популярна зала с огромни гипсови кристали, снимките на която са станали своеобразна визитна картичка на тази уникална пещера

[4] Баража Хетч Хетчи е първият случай , когато американците са избирали между водни ресурси и природопазване. В книгата има цяла част посветена на тази важна повратна точка в националното самосъзнание.