BFS

Дневник на

История разказана в първо лице от Дамян Господинов, присъствал на сбора

29.04.2011г.

08.00-12.00 часа: В 8 часа поемам от нас. Вземам Иван, но когато двамата сме си натоварили багажа, установявам, че ще ни стане доста тясно и викам Стефан да дойде до магазина за месо от където трябва да направим някои покупки. Пътьом до там вземаме Милена и всички към 9 сме пред магазина. Разпределяме багажа и от там по конете. Стефан отива да вземе Таня, ние италианеца Хари и всички пътуваме за още покупки за сбора, след което , благополучно след много лутане поемаме към 12 часа за с. Самовила.

Около 14 часа сме на мястото. Местната власт в лицето на кмета ние оставила ключ на уговорено място за нещо като виличка, което ще е щаба ни. Там има кухня, помещение за готвене, ток, и място за около 15-тина човека да седнат на маса, ако времето е лошо. Абе приятно местенце.

14.00-22.00 часа: Идвайки поставяме табелки за ориентир, обозначаваме мястото за къмпингуване, тоалетната, наличието на вода и т.н. Това е по идея на Иван, което си е ...много добро и на място хрумване – браво Ванка. След похапване и завършване на устройването на лагера решаваме да уплътним времето, като поемем към Айна иини ( Огледалната) – пещера в района на която още не сме взели координати и сме забравили даже къде точно се намира от последните ни идвания през 2000г. Таня и Милена се отделят от нас , когато достигаме до махала Маданлар на Рибино ( изходна точка за пещерата), за да идат да намерят кмета на Рибино Билял, който уж знаел за някоя непозната за нас пещера.

Ние с  питане и усилията на няколко човека я откриваме благодарение на Стефан, който има най-добре запазени спомени от последния път. Снимка на входа, координати от GPS-а, и обратно в Маданлар. В момента, в който идваме в махалата пристигат и Милена и таня с кмета. Поприказваме си и той ни обещава за събота да ни разведе до търсената пещера, ако не можел той, баща му щял да ни разведе.пожелава ме си лека вечер и се разделяме.

После се отдаваме на снимки. Природата по това време на годината, на това място е прекрасна. Цъфтят дръвчетата, старите къщи, повече обезлюдени ни гледат с натежалите си от старост очи и се радват на присъствието на хора. Птичките като на манифест огласят битуването ни по тихите пътеки на този закътан край, което ако трябва да опишем с едно изречение е : Кътче от РАЯ. Снимки, стъпки, снимки , стъпки.... Боже , дано останат повече такива места в урбанизирания век. Сещаме се че кметът ни каза че отиват на протест срещу  златодобива на Ада тепе край Крумовград. Като гледам тая красота само се моля, дано местните хора бъдат чути от управляващите за да се запази този забравен, но именно за това толкова девствен край и жаждата за ценния метал не го съсипе...

С такива мисли сядаме вечерта на масата малката ни групичка ...за сега....

29.04.2011г.

08.00-10.00 часа: Пристигане и регистриране на участниците в пещерен сбор “Източни Родопи”  на мястото на лагеруването – до с. Самовила. Откриване на сбора – това ни е по програма. Но в изнервеното ни ежедневие, в което всички искат всичко да се планира – плановете са това което обикновено никога не се случва по план. Варненци ми се обаждат, че малко ще се забавят, все пак Варна е далече. През това време ми се обажда и Вили. Която поради липса на парички е тръгнала на стоп с Ния и още една тяхна приятелка и може да закъснеят, тази вечер да поемем ние, а за тях утре, ако не успеят. Е така се правят наука и презентации – на стоп. В този момент си мисля, че направих толкова разговори за да организирам този сбор, чуках на толкова врати в РИОСВ ( Рибино е защитена местност), в община Крумовград, БФСп, ТД Аида и къде ли още не и те ако не успеят да дойдат .... но те дойдоха, и то навреме- , браво момичета, има шанс за българската наука, а пък министър Дянков трябва да види, че не само “старчета” се интересуват от наука.

През нощта е пристигнала някаква кола на поляната, отивам да проверя кой е – кой – двама бивши наши кадри ( на клуба де) сега членове на други клубове – съответно ПКСУ София и Пълдин, Пловдив – Китен, Китена и Мирослава. Заедно с пристигналите Варненци – Венци и Мариян ще пишем сбора за открит. През деня ще дойдат и двама души от Чепеларе – Георги и Наско. После нашата Тери с един американец – Шон. Ще дойдат и хора от ТД ‘ Аида” наши по стари кадри за да запълним посещаемоста ...

10.00-19.00 часа: Посещение на обекти в района. Доизследване на пещерите и проверка за евентуални продължения . Снемане на GPS-координати и снимки на входовете за попълване на данните в Главната картотека на БФСп – това е по план . Е напред тогава

Правим разбор и всички дошли до този момент се отправяме към Самара, най-голямата пещера в района и въобще в Източните Родопи. Там ще се разделим на две групи – едната – Китен, Китена, Мирослава и Иван ще поема по по-новата основна галерия на пещерата, последния път като идвахме имаше един комин с продължаващ меандър, но си трябва спит и малко въженце да се издърпаш за да продължиш, поради хубавата кал. Оставяме на тях това, а останала част тръгваме да разгледаме по-старата галерия за продължения. Има няколко перспективни тесняка, които Мариян просто “ поема “ но за да се постигнат резултати, ще си иска повечко копане. Когато стигаме края обръщаме и отиваме до края на галерията в която дерзае Китен и група. Пристигайки, ще видим, че същия се е качил доста нагоре по комина и настрани и няколко нови метра са вече факт. Не носим нищо за картиране и картирането ще е за утре. Но сме обнадеждени.

Когато се прибираме в лагера, казана с фасула къкри под навеса. Наели сме готвач който е готов с него. Освен този фасул , на другия ден пак ще е тук за да ни сготви вечеря. Това е част от организацията, която като домакини сме поели.

Сладки приказки ...времето минава....следващият ден е много обещаващ . Ще има за картиране.

19.30-22.00 часа: Презентации:

НИЯ ни разказва за био-спелеологията, какво се среща по пещерите – подробно и увлекателно. Установявам , че не по лошо от Петър Берон говори, явно последния ще има достойни последователи, искрено се надявам да не се стопи ентусиазма и с годините. А човек винаги има какво да научи. На гости ни е кмета и председателя на общинския съвет, които проявяват интерес за “населението” на пещерите в района. Задаваме въпроси – получаваме доколкото е възможно отговори.

После то се знае – хайде на вкусния боб, чаша питие и веселба по пещерняшки. Не искайте да Ви я разказвам, да бяхте дошли да видите....

30.04.2011г.

09.00-20.00 часа: Днес ще се разделяме на няколко групи, Групата на Китен, Венци, Мариян и Иван ще отидат до докартират започнатото картиране на новите галерии в п-та Самара, което после няма да се случи точно така, но това ще стане ясно по-късно. Моя милост (Дамян), Стефан, Таня, Мирослава, Милена и Китена тръгваме да се срещнем с бащата на кмета на село Рибино, който ще ни води до някакви нови дупки.Тръгваме с колата, но съвсем скоро разбираме, че пътят между Самовила и Рибино не е за моята кола, която е ниска и пълна с хора доста често опира, но празна горе долу минава, поне нося багажа. Дано излезе нещо интересно. Но ??

Около 12ч, тръгваме от Рибино с чичо Шукри ( баща на Билял – кмет на Рибино), които днес ще ни е водач. След около 20-тина минути движейки се по Конджула дере, отбивайки се от него към карстовия извор водоснабдяващ село Рибино, точно над него достигаме малка пещера. Започваме да я картираме, като около 13,30 сме готови. Пещерата е с два входа, точно на скалния венец над карстовия извор. Вижда се още ходейки по Конджула дере.

От там продължаваме до друга скала и стигаме до скална арка, която овчарите използват за навес, но оценяме, че няма никакъв характер на пещера и поемаме към следващата ни цел – Балък дере.

След около час ходене, и страшно много драки и тръни, които неизменно оставят следи по телата ни достигаме до масива над Балък дере. Тръните бяха толкова много, че се шегувахме , че ще направим първенство – който има най-много – ще е победител.

Търсим пещерата, докато Милена я открива, ние с Стефан се навряхме в една друга близо до нея, малка, но продължава и адски ниска. Картираме и тичаме към Милена.

Това е търсената пещера, местното население и вика Балък иини – по името на дерето, Тя по си прилича на пещера, излезе около 26- 27 метра. Три “пършивки” , но кой ти ги дава, а някои може да се поровят .  На всички са снети GPS координати и са направени карти, както и снимки на входовете.

Към 17, 30 слизаме отново в Рибино, където минаваме през къщата на бай Шукри и пием най-хубавия айран ( всъщност бърканица, това което остава от млякото като му се вземе маслото), пием турско кафе с турска баклава, говорим си и благодарим за всичко на тези прекрасни хора, които ни приеха да ни разведат и да загубят ценния си делник за нас. Е-еех, какъв хубав ден – три нови дупки, кафе, айран и баклава – не знаех , но вече знам че това е близко до голямото щастие !

Когато по късно се прибираме в лагера, разбира се, че има следното развитие:

Всички хора, които щяха да работят по картирането на новите галерии в Самара, стигат до входа. Ния влиза напред и моли другите да я изчакат за да снима прилепните колонии, преди да влязат хората. Докато чакат обаче тя да снима, варненци ( Мариян и Венци) се качват да огледат нагоре по склона за нещо интересно. Намират някаква малка дупка , която им се струва перспективна и решават да се върнат към лагера за да намерят подкрепа за копане. През това време Китен и Иван ще влезнат да картират с останалите пред входа на Самара хора, а като свършат даже ще посетят и още една пещера- Огледалната , като до там ще вземат и пристигналия на скоро Росен от Сливен !

Когато варненци идват в лагера там са само Шон и Хари , Веднага се спретва една интернационална група по копането. Шон от Сан Диего, Калифорния и Хари ( Енрико) от Италия ще дадат всичко от себе си за да разширят отвора заедно с Венци и Мариян и ще се постигне забележителен резултат – те ще слязат няколко метра надолу и ще оставят нещо да ни глозга кога ще се върнем пак да копаме за да продължим.  Остава за следващия път. Дали няма отвора да слезе в Самара и имаме нов вход ”Варна” и ....бе май има много перспективи в тоя район ....

Към 20 часа народа, кой къде е бил се поприбира и минаваме към :

20.00-20.45 часа: Презентации: Вили ни говори за прилепите с любов. После гледаме филмче за историята на пещерния клуб в Хасково направено от мен. На кадрите във филмчето има и снимки от предните ни изследвания в района, и кметът на селото, което ни е домакин, заедно с председателя на общинския съвет – също наш гост ще се просълзят. Подаряваме им после едно копие на филма за спомен.

20.45................... часа: Преминаваме към веселата част. Хапваме приготвена ни с помощта на домакините храна – “пилаф с месо” – местен специалитет специално за пещерняшката ни общност. Ако си мислите, че всичко е повече от добре до тук – председателя на общинския съвет ни е подготвил изненада – подарява ни цяла огромна тава турска баклава. Които я опитаха – мисля че дълго ще я споменават, Ако Ви хвана малко яд, другия път не пропускайте нашите прояви.

Обсъждаме нещата от деня, света, вселената и всичко останало...

Времето никога не е достатъчно да го изчерпим, затова сладко по късни доби се отнасяме в царството на Морфей....

01.05.2011г.

09.00-10.00 часа: Закриване на сбора

10.00-11.00 часа: Почистваме виличката, която използвахме за лагер. Изхвърляме боклуците в контейнери за смет ( носим ги дотам), заключваме и имам ангажимент да открия кмета и да му върна ключовете. Когато по късно си тръгна, ще возя Хари до Хасково за да го оставя в общежитията ( той е европейски доброволец и гостува по програма в града ни 5 месеца), а Шон ще поема пак на стоп някъде по света. Така както дойде , ще си и отиде – дете на майка USA.

Стефан и Таня трябва да си тръгнат по рано за София, а Милена и Ния ще ги ползват за превоз до Хасково да минат през Дядо Дулйовата дупка, край с. Нова Надежда . Милена ще хване баща си да ги закара от Хасково до пещерата, за да може да събере Ния биологичен материал за да доизследваме напълно тази пещера, а и се надяваме да излезе нещо, което да използваме за защитата на пещерата, с която трупаме опит как да опазим пещера....в съда.... Искам да Ви кажа – без закон за пещерите – трудна работа. Но правим каквото можем.

По Късно Китен,  Китена, Вили и Тони ще минат да вземат Ния, но и ще направят пещерата, която с красивите си образувания надявам се е била черешката на тортата за пребиваването им из Източните Родопи.....

Така ще приключи този сбор посетен от пещерняци от Хасково, София, Пловдив, Чепеларе, Сливен, Варна, Кърджали , един италианец и един американец. Каквото можах разказах. Който е изпуснал, ще му остане само да слуша истории, но ние сме доволни. Равносметката – три нови дупки, макар  и малки, нови участъци в Самара, събран биологичен материал от Дядо Дулйовата дупка, край с. Нова Надежда. На всички пещери са направени снимки на входовете и са снети GPS-координати...Ех Борка ( Борис Колев), ако беше жив щеше да си доволен от нас надявам се, нали в твоя памет вършим тези дела.

Остава да направим сега картите, за да ги дадем на чичо Здравец.

Е ! Ние това можахме да направим за времето на сбора. Хвалете ни или ни проклинайте, който може да направи повече.....