BFS

Много от пещерите по българските земи са представлявали религиозен, познавателен или изследователски интерес за съотечественици и чужденци още в далечното минало. Проучванията показват, че първите сведения за пещери в България датират още от ХХІІ век и се съдържат в Безименното житие на Св.Иван Рилски.

В периода до 1878 г. у нас и в чужбина, под различна форма са публикувани кратки съобщения за редица български пещери, но те не са придобити в резултат на нарочна проучвателска дейност. Посочената година може да се счита за  начална дата на целенасочените спелеоложки изследвания у нас и тя се бележи от откриването от унгарския зоолог Едуард Меркъл на първите два български троглобионта в пещерите под върховете Столетов и Коруджа,Средна Стара планина. Във времето до 1900 г. се публикуват още редица данни за пещерите у нас, но най-впечатляващи са тези съдържащи се в трудовете на Х. и К.Шкорпил "Изкопаеми богатства изнамерени в целокупна България(1882),"Природни богатства в целокупна България(1884) и "Кражки явления в България"(1900), в които се съобщават и описват десетки пещери. Междувременно през 1882 , в Сливен, местни учители осъществяват първата известна организирана експедиция за проучване на пещерата "Змеева дупка" край града, а 4 години по-късно геологът проф.Г.Златарски  прави  и първите палеонтологични разкопки в пещери край с.Карлуково. Едно от важните събития в този период е , че през 1887 г. К.Шкорпил прави карта Еменската пещера край с. Емен, Великотърновско. По същество това първата известна, за сега, картирана пещера в България.
Първите археологически разкопки в български пещери (пещ.Полички,край Дряново) извършва С.Юринич през 1891 г.,като в публикуваният материал подробно описва обекта и резултатите от проучванията. Тези и издадените  през 1900 г. материали ("Глава Панега.Принос към изучаването на карста в България от проф.А.Иширков и "Пещерата Топля при с.Голяма Желязна" от проф.Г.Бончев) категорично потвърждават факта, че в България е настъпил периода на целенасочените спелеоложки проучвания.     
Потвърждение на това са и  последвалите до 1929 г. изследователски и научни експедиции и публикуваните 165 материала съдържащи обща информация за пещерите и резултатите от проведените проучвания.
В този почти 30-годишен период Р.Попов полага началото на систематичните археологически разкопки и последователно разкопава редица пещери край с.Беляковец, Мадара, Карлуково,като в пещерата Темната дупка при Карлуково открива първите за Балканите находки на  палеолитната култура. Археологът В.Миков допълва списъка на проучените пещери от районите на селата.Орешец, Микре, Деветаки,Чавдарци,Рабиша, Ягодина и др и доказва,че те са били населявани и в по-късни култирни епохи (неолит,енеолит,бронз) 
През 1922 г. Акад.д-р Ив.Буреш- Директор на Царските природонаучни институти поставя началото на целенасочените биоспелелогични изследвания в страната. Само за няколко години той и екипа му от ентусиазирани сътрудници проучват повече 100 български пещери и откриват десетки нови троглобионтни  животински видове. Един от най- ревностните изследователи тогава е Ненко Радев, който поставя началото за съставяне на атлас на  българските пещери, в които публикува карти и обширна информация за 16 от тях.
От началото на века водят началото си и  методичните проучвания свързани с геологията, хидрогеологията и морфологията на карста. Те са свързани предимно с имената на географа проф. Ж.Радев, петрографа проф.Г.Бончев и инж.П.Петров-хидрогеолог. В резултат на многогодишни изследвания през 1915 първият от тях издава "Карстови форми с Западна Стара планина"-първата монография по карста в страната. Петрографските описания на Г.Бончев съдържат обилна информация за разпространението на окарстяващите се скали в България, отделни пещерни райони ,пещери и карстови извори. Инж.П.Петров заедно с подвижници се заема с проучването на редица пещери в Ловешко и Софийско. Така през 1924 г., с цената на много усилия е окончателно проучена и картирана Деветашката пещера, а през 1926 и Темната дупка край г.Лакатник.
Период на организираната спелеоложка дейност
През 1929 г. условията и необходимостта от създаване на национална организация за проучването на пещерите са налице и на 18 март с.г се учредява Първото българско пещерно дружество,като този акт е иницииран от инж.П. Петров.За първи председател на дружеството е избран ботаникът проф.Ст. Петков.Дружеството развива активна дейност,учредяват се негови клонове в с.Ракитово и гр.Дряново.Организират се  експедиции и се картират множество пещери. През 1931 г. Н.Радев и П.Енглиш осъществяват спускане в най-дълбоката за времето си българска пропаст "Бездънния пчелин"(-105 m) край Ябланица.Започва издаването на дружествен печатен орган" Известия на Българското пещерно дружество",от който изличат две книжки (през 1936 и 1940). В периода на ІІ-та световна активността на дружеството спада. Забелязва се подем  едва след 1947 г., чийто връх е организирането, под егидата на БАН, на научно-изследователските бригади "Т. Павлов" през  1948 г." и "В.Коларов" през 1949 г.В рамките на тези своеобразни експедиции се изследват,картират и описват множество пещери около селата Лакатник,Карлуково,Златна Панега и Рабиша. През последната година ,по решение на "народната власт" дейността на обществените организации в т.ч. и Пещерното дружество е прекратена. Междувременно през 1948 г. млади членове на дружеството основават научно-изследователски колектив "Млада гвардия" с председател Л.Обретенов и секретар П.Трантеев. Той съществува до 1953 г. като в този период насочва дейността си основно към изследването на пещерата Темната дупка край Лакатник, но проучва на пещери около селата Градешница, Дружево, Малка Желязна и Пещерна. В периода 1954 - 1956 г. се създава и развива активна изследователска дейност Младежки зоологически кръжок. Под ръководството на П.Трантеев в него правят първите си стъпки редица обладани от интерес към пещерните проучвания млади хора, които по късно стават едни от основните двигатели на българската спелеология.
В периода след ІІ световна война продължава провеждането на археологически разкопки в пещерите. Г.Марков проучва Еменската и Ръжишката пещери (1948-49), Н.Джабазов провежда разкопки в Пещ при Ст.село(1951-53), Провъртенка, Водница, Самуилица І и ІІ при Кунино(1954), Цаконички печ и Каленската пещ и Моровица (1955), Табашката пещера, Ловеч (1952/1956), заедно с В.Миков и  Деветашката пещера (1950-52) както и Ягодинската пещера от П.Детев (1956), 
Възраждане на организираната спелеология 
През 1957 г.  възстановява дейността си БТС.Скоро след това група от деятели на пещерното дружеството внасят предложение до ръководството на съюза за създаване на Комитет по пещерен туризъм. Той се учредява през 1958, за негов първи председател е избран проф.д-р Л.Динев, за зам.председател  П.Трантеев и почетен председател акад.д-р Ив.Буреш. Същата година се учредява  Студентския пещерен клуб "Академик",София т.е първият клуб в страната. По това време в Чепеларе,Д.Райчев и в Русе  Г.Икономов под различна форма развиват пещерно дело и изследват местните пещери.
През 1960 и 1961 г.  се организират първите два курса за подготовка на инструктори по пещерно дело. Обучените в тях  ентусиасти полагат са в основата за възникването на редица нови пещерни клубове с страната. Този период се характеризира и с благоустрояването на първите две български пещери  "Леденика",Враца (1961 г.), след нея Магурата, с.Рабиша(1961); "Снежанка"(1961).
Републиканска комисия по пещерно дело
През 1963 комитета прераства в Републиканска комисия по пещерно дело. Той инициира  бурно увеличаване на пещерните клубове в страната. Към 1964 г. техния брой е вече 37. Успоредно с това започва и провеждането на клубни и републикански пещерни експедиции. В резултат на започналите планомерни и систематични проучвания  биват открити и изследвани стотици нови, неизвестни пещери. През 1963 г. се слага началото и на българските експедиции извън страната. Първоначално те се основават на обмен на експедиционни групи със сродни организации от Чехия, СССР, Унгария, Румъния, Германия,Франция, Белгия и др.В периода 1967-69 пещерняците от СПК"Академик",София участват в експедиции за проучването на най-дългите гипсови пещери в света "Оптимистическая" и "Голубие оззера" в Украйна, а през 1968 П.Недков и К.Спасов проникват да дъното на 10-тата по дълбочина пропаст света "Снежна" в Полша (-640 м). През 1969 г.пещерняците от клуб "Планинец",София провеждат експедиция в най-дълбоката тогава пропаст в света"Гуфр Берже",Франция(-1122 м), до чието дъно достигат А.Тапаркова и П.Берон. През 1971 г. българи отново участват в проучването на "Голубие озера", а през следващата клуб "А.Константинов",София прави неуспешен опит да достигне до дъното на най-дълбоката италианска пропаст "Сплуга де ла Прета".
Същевременно продължават и научните изследвания в пещерите. Като резултат от интензивните биоспелеологични проучвания П.Берон и В.Георгиев публикуват "Есета върху българската пещерна фауна"(1962,1967), където е разгледан видовият състав на проучените пещери. Провеждат се археологически разкопки в Ягодинската пещера от М.Ваклинова (1965-66) и пещерата Магура (1971). През последната година групата за палеолитни проучвания към Археологическият институт с музей при БАН започна   многогодишни редовни разкопки в пещерата"Бачо Киро",Дряново. В същия период пещерняците И.Петров, И.Йолов, Г.Тричков и Д.Жишев престояват 30 денонощия в пещерата Топчика в Добростанския карстов масив, с което поставят началото на подобни научните експерименти в България.
Развитието на пещерния туризъм се бележи с благоустрояването на още три пещери Снежанка (1966),Съева дупка,с.Брестница (1967); Орлова чука, с. Пепелина(1970).
Пещерното дело в страната претърпява възходящо развитие, което не остава незабелязано от световната спелеоложка общественост. Като израз на признание за постигнатото, през 1965 г. България е приета за член  на Международният спелеоложки съюз (U.I.S.) към ЮНЕСКО.  Без да променя основно същината на дейността си,през 1972 г.,Републиканската комисия по пещерно дело се преименува в
Българска федерация по пещерно дело
Пещерното дело в страната придобива още по-голяма популярност, което инициира създаването на редица нови пещерни клубове.
Проучването на българските пещери продължава да бъде една от основните им задачи.Натрупаният до 1972 богат фактически материал е основа за създаването през с.г на Главната картотека на българските пещери. Нейният идеен вдъхновител е П.Трантеев,но тя става факт благодарение на безкористния труд на инж.Р.Радушев.
В спелеоложката практика навлиза употребата на  нова, по-съвременна екипировка и съоръжения, което в значителна степен улеснява пещерните проучвания и ги прави по-масови. Това създава се предпоставки за възникване на нещастни случаи при проникване в пещери. От тук възниква необходимостта от създаването на  Аварийно-спасителния отряд към федерацията. През 1974 г. тя провежда първия си специализиран курс за подготовка на пещерни спасители, а по-късно основава и самият отряд.
Постепенно се увеличава и стремежът на спелеолозите да проникват в по-големи от българските пещери и пропасти. В резултат на това се осъществяват няколко големи експедиции.  През 1973 г. пещерняци от клуб "Планинец",София  стигат успешно до дъното на най-дълбоката пропаст в света "Пиер сен Мартен"(-1332) ,Франция. Няколко години по-късно софийски спелеолози проникват  в най-дълбоките италиански пропасти Микеле Гортани (-920 м) и Сплуга де ла Прета (-878 м.) в Италия, а през 1980 г В.Недков се спуска в 9-тия по дълбочина абсолютен отвес в света "Мавро Скиади"(-347 м) на о-в Крит.
1981 г. слага началото на нов етап от дейността извън граница-започва провеждането на експедиции за изследване на нови пещери и райони. Под този знак се провеждат 4 експедиции в Австрия (1981-1983) по време,на които се откриват и проучват 44 пещери.Следват експедицията на СПК" Академик", София в Куба през 1981 , три последователни експедиции на клуб "Студенец", Плевен в Пиринеите (1986-1988), Националната експедиция в Куба (1988). Година по-късно се провеждат изследователски експедиции: на ПК"Средец",София в Алжир и експедицията на СУ"Кл.Охридски" във Виетнам.
Демонстрирайки нарасналите си възможности, в периода 1984-1989 г. български пещерняци провеждат и успешни прониквания в най-дълбоките пропасти в света Жан-Бернар,Франция(-1358 м.), "Снежна",Грузия (-1370 м.), "Гуфр Берже",Франция (-1122 м), "Торка Уриело),Испания "(-1017м , "Антро дел Коркия" ,Италия (-1200,"Феликс-Тромб,Франция (-1018 м), "Килси", Узбекистан (-990 м), "Ану Боасили",Алжир(-805 м) , "Снежна",Полша (- 788 ), "Абисо Комичи",Италия (-774м),  "Епос" и "Проватина" в Гърция.
Наред със премиерните проучвания и спортните изяви със значителна интензивност продължават научните изследвания на карста и пещерите. Геолози, географи, хидрогеолози, биоспелелози, археолози и други специалисти
навлизат все по-дълбоко в тайните на пещерите. Продължават и медико-биологичните изследвания на пещерняшката дейност. Те се реализират чрез експеримента за 62-дневен престой в пещера"Сухите печове"(1977),научна програма в рамките на серията плевенски експедиции в Испания и тази в "Снежна",Кавказ(1986).
Значителна част от резултатите от научните изследвания намират място в докладите на проведените през 1976,1979,1983, 1987 национални конференции по спелеология и са докладвани на авторитетни спелеоложки форуми извън страната.
Един от най-значимите  от тях е Европейската регионална конференция по спелеология през 1980 г., в която над 250  учени и пещерняци от 17 страни изнасят 170 научни доклада.
Продължават и усилията пещерните красоти да станат достъпни за по-широк кръг от хора. Под този знаменател се благоустрояват 5 нови пещери Дяволското гърло(1977), Ягодинската(1982), Ухловица(1983), Ахметюва дупка(1988) всичките  в Родопите; Зандана край Шумен(1987). Наред с това, благодарение на упоритостта на чепелареца Д.Райчев,  през 1980 г отваря врати и Музеят по спелеология и българският карст. През следващата година  е открит  и Националния пещерен дом" Петър Трантеев" край с.Карлуково.
Спелеологията в България завоюва сериозен международен авторитет и все по-успешно се интегрира в структурите на световната спелеоложка общност. В този период председателят на федерацията проф.д-р Л.Динев, а по-късно ст.н.с. д-р П.Берон са избрани и изкарват по два последователни мандата в бюрото на Международния спелеоложки съюз, а други български представители намират място в ръководните органи на работните му комисии.
Българска федерация по спелеология
На общото си събрание през 1990 г. федерацията се преименува в Българска федерация по спелеология. За първи път след учредяването си организацията на спелеолозите у нас  приема  свой устав. По-късно (1993) тя се регистрира като юридическо лице с нестопанска цел, а от 1997 е лицензирана от Държавната агенция за младежта и спорта (сега Министерство на младежта и спорта).
От 1990 г. до днес Федерацията обединява средно 30 пещерни клуба, чийто общ членски състав се движи между 400 и 600 пещерняци. Една от основните им цели продължава да бъде проучването и картирането на пещерите у нас. В резултат на това постепенно нараства броят на архивираните пещери в Главната картотека на пещерите в България  за да достигне цифрата 4800 в края на 2002 г.
През 1990  магистър А.Манов постави началото на създаването на компютърна база данни за българските пещери, която в последствие с помощта  на други специалисти  беше преработена и актуализирана. По-късно, през 1998 г. инж.И.Алексиев,инж.К.Данаилов и А.Жалов поставиха началото на създаването на компютърна карта на пещерите в страната под управлението на Географски информационни системи и снемане на географските координати на на пещерите посредством системата  GPS. Използването на топографски карти разкри възможности за систематично проучване на карстовите райони. Макар и с не голяма интензивност продължи изследване на карста и пещерите в областта на хидрогеологията, спелеоминарологията, биоспелеологията, археологията и палеонтологията, археоастрономията и други науки. През 1998 се проведе третия в историята на спелеологията в България медико-биологичен експеримент "Птичата дупка", където Е.Гатева престоява 56 дни в едноименната пещера. Повечето от научно-изследователските резултати бяха докладвани на проведените през1994, 1999 и 2002 национални конференции и форуми извън страната и намериха място в авторитетни световни спелеложки издания. Докато в предишните периода издателската дейност на федерацията и съставляващите я клубове беше сравнително оскъдна, то сега тя претърпя съществено развитие. Продължи издаването на бюлетина "Български пещери", излизат от печат редица учебни помагала, годишници, алманаси, регионални справочници за пещерите, информационни бюлетини, брошури, биоспелеологичен справочник и други материали.   
По-скромни по количество, но не и в качествен аспект са проучванията на българските спелеолози извън граница. Главната им отличителна черта, че всички те имат подчертано изследователка насоченост. През 1990 г. се провежда втора поредна национална експедиция в Китай. Периодът 1991-2002 се характеризира  с провеждането на системни проучвания в Албания и най-вече Албанските Алпи, което се реализира в 6 национални и 5 клубни експедиции.
Същевременно,през 1993 г. се провеждат две последователни експедиции в Турция. По-късно през 1995 г. български леководолази работят за проучването на водни пещери в Македония, а експедициите в Индонезия,Малайзия и Тайланд дават принос към биоспелеложкото проучване на пещерите по тези места. Няколкото прояви с подчертано спортен характер имат за обект прониквания в  някои по-големи италиански и украински пропасти и пещери.
Проведената през 2003 г.  от пещерния клуб "Студенец" експедиция в Албания донесе най-голямият изследоветлски успех през  последните години. Плевенчани успяха да проучат до -610  м пропастта ВВ-30 . Така тя стана най-дълбоката пропаст в Албания и най-голямата открита и изцяло проучена от българи пропаст  в историята на нашето пещернячество.
През 2004 година 4- ма български пещерняци участваха в словенска експедиция в пропастта Чехи-2 в Словения, където проникнаха до дълбочина 1150 м в. През лятото на същата година 8-на българи взеха участие в организираната от турски  колеги експедеция в пропастта Еврен Гюнай дудени . В рамките на тази съвместна проява долбочината на пропастта бе увеличена от 1370 на 1429 м като тя стана най-дълбоката пропаст в Турция и Азиатския  континент. Същевременно  пещерняците от клуб "Хеликтит"-София проведоха своя самостоятелна експедиция в Албания  където откриха и проучиха 7 нови пещери и пропасти.     
Международната дейност се изразява основно в подържане на контактите със Спелеоложкият съюз, участието на отделни български представители в работата на неговите работни комисии и осъществяване на обмен с европейски федерации тракционни наши партньори. В последните няколко години българската страна работи активно за активизиране на връзките и сътрудничеството си със сродните организации от балканския регион. По наша инициатива през 2002 г. в България се проведе първата среща на националните спелеоложките организации на Балканския полуостров, на която бе създаден и Балкански спелеоложки съюз с председател П.Берон и генерален секретар А.Жалов. Съществуването на съюза разкрива възможности за интензивен обмен на информация и спелеоложки групи, осъществяването на съвместни проекти, задълбочаване на дружеските връзки и опознаването на спелеолозите в региона.

АЛЕКСЕЙ ЖАЛОВ