BFS

Приключението ни в Духлата

Тръгнахме от Карлово към Сопот. Имахме много багаж и бяхме 6 човека преди да вземем и Маринка. Бяхме аз, Божидарка, Илия, сестра ми, баба ми  и баща ми. Взехме я  и продължихме.
Когато първо отидохме в Перник, момичетата отидоха на на улицата, защото им хареса как е украсена, а ние през това време оставихме баба ми и сестра ми при дедо, а момичетата се върнаха при нас. Тръгнахме към Мошино за да вземем Иво и Йонко.

Оказа се, че те си имат кола и няма нужда да ги караме с нас.
Минахме през един хипермаркет за да купим някои неща и потеглихме за с.Боснек. Там чакахме кметицата да ни даде ключа. Даде ни го и тръгнахме към пещерата. По пътя видяхме пещера Академик, в която също бях ходил веднъж.
Спряхме долу пред входа на Духлата, преоблякохме се на беседката над входа, който н началото е замислено пещерата да бъде туристическа.
Влязохме в пещерата, тръгнахме напред, прескочихме пропастите и влезнахме в залата с малкото езерце, а след това и в залата със сталактона. Поехме към пропастта „Кенефите”, преминахме ги, а също така и една голяма пропаст по-нататък, на която не си спомням името. Минахме „Петльов гребен” и „Прашните зали”. Навлезнахме в огромната зала”Уринарника”. Стигнахме до „Гърлото на ада”, преминахме го и също така „Мерцедесите”, от които малко ме беше страх миналия път, но този път не се уплаших.
Спуснахме се в зала „Носорог” и в „Рибка”. Тръгнахме по реката и вървяхме, а татко ми реши да види дали може да се изкачи по едни комин към новите части. Стигнахме до „Кораба”-не първия, а втория, изкачихме го и и влезнахме в един тесняк, който беше доста дълъг. Яко се изподрахме, но минахме, след тва поехме към зала”Кит”, много е красива След кратка почивка тръгнахме нагоре към зала”Мълниите”. Тя беше много красива, разгледахме и „Седмото небе” –там беше наистина много красиво.

Е, разбира се с осигуровка се качихме горе.  Преминахме целия път обратно, когато на „Кораба” видяхме видимо високата вода. Тръгнахме по нея-на някои места дори водата стигаше  до колената ми. Обаче тук стана лошо, мястото което беше ниско , водата се беше качила почти догоре. Върнахме се обратно. Иво се сети за един стар вход, през който са минавали като млади преди повече от 15 год.
Той и Илия отидоха да търсят този изход. Не го намериха, а водата бърза се покачваше. Можеше да останем там докато водата утихне, но това не стана. Водата се покачваше по-бързо и по-бързо. Чичев каза да отиваме на там където са проверили, защото водата ще ни настигне. Качихме се по въжето, което бяха пуснали отгоре. Качихме се всички, но беше много тясно. Е, все пак останахме да нощуваме там. Или беше донесъл един найлон, с който се завивахме всички. Баща ми постоянно излизаше да проверява нивото на водата. Той каза,че почти и достигнала нас по едно време, но скоро се свали. Бързо-бързо отидохме до една друга галерия по която бяхме дошли и останахме там. Дори Маринка като сомнамбул тръгна и щеше да се пребие в една дупка както спи. Почти през цялото време чувахме  утешителния шум на багери. През няколко минути излизахме да поглеждаме как е нивото на водата и дали ще можем да минем през дупка. Точно тогава чухме утешителния сигнал на пещерняците-спасители. Тогава се чувствах наистина на седмото небе. Снимаха ни, а когато единият спасител хвърли една торба със сладки работи й се нахвърлихме като гладни кучета. Мен ме изкара Иво Калушев и още спасители, с които не се запознах. Преминахме през един тесняк, който е бил затворен преди 15 год и който спасителите бяха изкопали след като водата беше спаднала. Точно на входа аз се притесних, защото си мислех,че ще има много репортери, но ги бяха изкарали и отвели пред кметството или на мен така ми се стори. Там ме посрещна Атанас Русев или се бъркам с няколко полицаи. Натикаха ни в линейката и ни закараха пред кметвството, а там беше страшно. Бяха много репортери. Но когато близките ме посрещнаха, забравих за репортерите. Качиха ме в линейката с една много любезна лекарка и от там в пернишката болница. Там бях много, ама много  затоплен. След това дойдоха  леля, дедо и чичо. След това дойде Антон Хекимян от BTV с още репортери, дадох им интервю и си отидоха, а аз бях откаран в къщи. Е и благодарение на всички спасителни екипи, които толкова бързо ни изкараха.

Емил Димитров