С невероятен успех завърши тази годишната българска кампания за проучване на пропастите и пещерите в Албания Първа от трите, организирани от различни структури на Българската федерация по спелеология, експедиции се завърна националната и международна. В нея , под ръководството на Александър Янев, 10 български спелеолога от различни клубове и колеги пещерняци от Албания, Гърция, Румъния, Франция и Унгария. Главната цел на експедицията беше да се продължат проучванията в пещерата Мая Арапит, при с.Тет, в Северно Албанските Алпи. Необикновеното за нея е, че за разлика от повечето пещери тя е възходяща т.е. нейните галерии се изкачват от стръмно, до вертикално нагоре. До началото на експедицията нейната „височина" бе + 232 м. , а дължината й 1 224 м. В хода на експедицията международния екип проучи и картографира 1 333 м. нови галерии от лабиринтите на пещерата при което нейната дължина надмина 2.5 км. Денивелацията на пещерата (разликата между измерената височина между най-високата и най-ниската измерена точка в пещерата) нарасна на 243 м. (Подробности вижте в панел "Прояви-експедции).
Изследванията на Мая Арапит бяха продължени от състава на друга 14-членна българска експедиция организирана от пещерен клуб с училище „София"-София . В нея под ръководството на Ж.Мечков работиха и спелеолози от клубовете „Искър" „Черни връх" и „Хеликтит"-София и „Саламандър"-Ст.Загора. В течение 1 седмица използвайки алпийски и спелеоложки методи екипите се изкачваха нагоре по девствените вертикални галерии на пещерата. Според предварителни данни те са изкачили още 62 метра. Сега крайната точка до която са достигнали нашите спелеолози в пещерата е на 279 м по-високо от входа й. След втората експедиция денивелацията на пещерата е вече 308 м. Проучваният в пещерата ще продължат, защото се очаква нейната „височина" да достигне 1000 м и тя да се нареди сред най-големите в света.
Междувременно от Албания се завърна и националната спелео-ентоложката експедиция ръководена от А.Жалов от ПК"Хеликтит"-София. В рамките на 1 седмица пещерняци от клубовете в Мездра и Чепеларе , специалисти от Института за фолклор при БАН и Асоциацията по антропология, етнология и фолклористика „Онгъл" работиха в границите на с.Голямо Острени в района на областта Голо Бърдо. Както е известно той, както и областите Кукъска Гора , Мала Преспа и Преспа са населени с етнически българи. В резултат от проучванията бяха открити няколко неголеми пещери между които се откроява пещерата Пещтник , чиято дължина достигна 197 м. Безспорно по-висока стойност има събраните фолклорни материали - песни, легенди, предания, топонимия и пр. Подробна информация за експедицията можете да намерите в панел „Прояви- Експедиции"
| Коментари |
|
