Eкспедицията  бе продължение на етноложко-пещерните експедиции в  населената с етнически българи област Голо Бърдо, Източна Албания. проведени през последните две години. Основната й цел беше провеждането на  антроположки, етноложки, фолклорни и спелеоложки проучвания в района, а конкретните  задачи се състояха в  търсене, проучване и картиране на нови пещери и пропасти и съставяне на документация за тях (описания, фото -документация, географски координати, биоспелеоложки сборове и др.) както и извършване на антроположки, ентоложки и фолклорни изследвания. Скритата цел на експедицията беше да спомогне за взаимното опознаване на двете български общности - тази живееща тук и онази живееща в Голо Бърдо - Албания.

Предвид специфичният характер и постигната договореност със спонсора на проявата бе подбран състав, който да осигури  изпълнението на  поставените  цели и задачи както следва:

Състав на експедицията:

•1.      Здравка Стоянова - ПК"Мездра" -  Мездра

•2.      Ангел Велчов - ПК"Мездра" -  Мездра

•3.      Делян Дамяновски -  - ПК"Мездра" -  Мездра

•4.      Красимир Тодоров  - ПК"Мездра" -  Мездра

•5.      Евтим Евтимов  - ПК"Мездра" -  Мездра

•6.      Цветан Дамянов - ПК"Мездра" -  Мездра

•7.      Симона Петрова - Асоциация за ентология, антропология и фолклористика;

•8.      Веселка Тончева - Институт за фолклор БАН;

•9.      Георги   Райчев  (Змеят) - ПК"Студенец",Чепеларе, геоморфолог;

•10.  Добрин Иванов - оператор на уеб-портала Върхове

       В последствие, неофициално, към състава се присъедини

•11.  Петър Димитров (Гаргата) 

 

Дневник на експедицията

 

На 7 август (петък) състава потегли от София с осигурения от Г.Райчев 8-местен микробус Wolksvagen-Transporter и два леки автомобила.Без проблеми, пристигнахме в с.Голямо Острени , където бяхме посрещнати председателят на общинския съвет  Шефкет Мучо. Вечерта нощувахме в една селска къща. 

На  8  август (събота) се настанахме в току що ремонтираното селско училище и късно след обед се  направихме проучване на скалния венец северно от махала на Камен, където по предварителна информация трябваше да има 2 пещери. Етно групата осъществи първите си контакти в местните хора. В резултат на обхода на масива беше установено наличието на няколко ниши и пещерите Shpella e Lagje gurit и  Shpella Zaborgit , като първата от тях, която е и по-голямата,  бе с дължина  ~ 6 м. Поради минималните си размери обектите не бяха картирани.

На следващия ден (9 август, неделя) , поради сериозно вирусно заболяване на В.Тончева етноложката група бе извън строя. Всички други се насочихме към пещерата Shpella ne Kesimit (Келимовата пещера) в района на с.Оржаново. След картировката, се оказа, че дължината й е 17.00 м при денивелация 0. Бяха снети координатите на обекта, фотографиран входа и събрана пещерна фауна (предимно паяци и сенокосци). Проверена бе и информацията за наличието на пещера в съседство, но обекта се оказа с незначителна големина.

На 10 август (понеделник) групата от Мездра се отправи към пещерата Пещтник с цел заснемане на кадри за видефилма и  проверка на нивото на намиращия сифон в края й. Пещерата е изследвана и картирана от А.Жалов, К.Стоичков и Ж.Петров през 2004 г. в рамките на експедиция на ПК „Хеликтит"-София (дължина 46.90 и денивелация 10.60 м). Групата установи, че сифона е пресъхнал . Осъществи се  проникване, като  до дъното на пещерата (~150 м след мястото на сифона) достигнаха З.Стоянова и Цв.Дамянов. Пещерата завършва с дълбок сифон. В.Тончева е с възстановено здраве и етно групата работи усилено.

                                                                                                   Жени от с.Голямо Острене

На 11 август (вторник) услията се съсредоточават върху картиране на новите части на пещерата . Картировката е извършена от Цв.Дамянов, А.Велчов , З.Стоянова и Е.Евтимов. В следобедния  час към тях се присъединява и оператора Д.Иванов и П.Димитров. А.Жалов вероятно е прихванал вируса от В.Тончева и боледува. Групата за връзка с местното българско население в лицето Д.Дамяновски и К.Тодоров осъществиха среща с кмета на селото Рази Рама. Обсъдени бяха въпроси от взаимен интерес, като се има предвид, че община Острени и побратимена с община Мездра. Фолклорната група продължи своята работа. В края на деня картировачната група се заврна . В Пещник са картирани 150 м нови галерии при което дължината й нарастна 196 м.  

 Предварителната информация за наличието на две пещери в обсега на съседната община Требище бе провергана от нейният кмет . Проучването направено от А.Жалов и Г.Райчев се оказва, че пещерата в местността Голема нива представлява обемиста ниша и не е за картиране. По тези причини вземе решение да преустановим престоя си в Голо Бърдо и разделяйки се на две групи да направим попътни проучвания и посещения на други райони и отделни културни и природни забележителности.

 На 12 август (сряда) събрахме багажа и се отправихме в две различни посоки. Групата от Мездра на север, а останалите на юг.

 Групата от Мездра направи оглед на района покрай шосето Пешкопия - Булчиза, където се локализираха отвори на няколко пещери, след което осъществи културна програма.

Група в състав Г.Райчев, В.Тончева, С.Петрова , П.Димитров и А.Жалов - прекоси масива на Голо Бърдо. Последва пътуване до района на Малкото и в последствие Голямото Преспанско езеро. В рамките на този етап посетихме пещера край с.Трен известна като значим археологически и палеонтоложки обект. Пещерата е разположена на брега на Малкото Преспанско езеро. Тя е  просторна и има дължина от около м. Не е богата на много образувания, но въпреки следите от интензивни  посещения е запазена. В момента на посещението беше регистрирана голяма прилепна колония. Същият ден (13 август, четвъртък) посетихме и пещерата и пещерната църква „Св.Богородица" на остров Мали град - Голямо Преспанско езеро.

Остров Мали град с пещерите

Оказа се, че на острова има още 1 пещера и че и двете на са картирани. Междувременно локализирахме още 3 пещери на отсрещния бряг на езерото. Установихме връзка с местни лодкари от с.Пустец (Личенас) , които при определени условия са съгласни да обслужат една малка българска експедиция в района.

 На 14 август посетихме с.Долна Горица и разположеното край него губилище на Голямото Преспанско езеро.

В района бяха локализирани и три пещери, едната от които (според думите на местните) е доста голяма.

Входът на пещерата се намира непосредствено над

губилището на Голямото Преспанско езеро

Същевременно ни съобщиха и за наличието на дълбока пропаст в масива над  селото, където създадохме много добри контакти със семейство, чийто син идва да следва в България. Същият ден преминахме границата и се насочихме към гр.Прилеп, където осъществихме среща с македонски спелеолози и заедно посетихме някой културни забележителности около града.

На 15 август (събота) поехме за България, като пристигнахме в около 20.00 ч.

 

Списък на проучените и картираните пещери

 

Име на пещерата	Дължина	Денивелация
Пещтник , с.Голямо Острени	150 м	+ 5.00
Шпелла (пещера) Касимит  с.Оржаново	17.00	-

Общо картирани метри: Дължина :  167.00 м ;  Денивелация: +5.00;

   

Бяха локализирани и набелязани за бъдеща работа няколко интересни пещерни обекта на брега на Голямото Преспанско езеро.

В рамките на биоспелеоложката програма - А.Жалов направи сбор от  пещерата Касим.     Антроположките, етноложки и фолклорните изследвания бяха много резултатни. Направиха се аудиозаписи и видео запаси на български песни, беше записана също информация за местния фолклорен  календар, житейския цикъл (раждане, сватба,  погребение, сюнет,  предения и легенди. Бяха  направени фото и видео заснемания на  бита на хората от района на Голо Бърдо и Преспа.

Хода на експедицията  беше заснет с видео камера с оглед създаването на 2 филма.

В рамките на експедицията се осъществиха неформални контакти с хората от българското малцинство живеещо в селата  Голямо Острене, Пустец, Глобочани, Долна Горица,  в резултат на които бяха създадени приятелски  връзки, които несъмнено ще помогнат за интегритета между  двете  български общности.

Същинските разходите за повеждането  проявата  са на стойност 2937.00  лева - от които 2400 лева са за храна и транспорт, 52 лева застраховки. По бюджета на експедицията бяха закупени консумативи за 32.00 лв,  лазерна рулетка 1 бр. на стойност 313.00 лева и два геоложки компаса на обща стойност 140.00 лв  - база която в последствие ще обслужва експедиционната дейност на БФСп. Две хиляди (2000.00) лева от посочената сума бяха осигурени  от Делян Дамяновски от ПК „Мездра" от  спонори, при което средствата  за провеждането на  експедицията от Бюджета на БФСп възлезнаха на 937.00 лева.

Малко снимки тук: http://www.varhove.com/gallery.php?id=70

Въпреки дъждовните дни около Великден 2008, в пролетната пещерняшка офанзива в района на Матиензо – Испания  са участвали 82 британски пещерняци. Тогава са били открити 165 нови пещери и картирани около 6 км нови галерии. Като важен резултат маже да се изтъкне свързването на системата „5 долини” и  откриването на пещерата Торка Ла Вака. През месец юни са били документирани допълнително повече от 3000 места от спелеоложки интерес. Времето тогава е било превъзходно. По време на 6-седмичната експедиция  са били картирани повече от 7 км галерии, повечето от които в Торка Ла Вака и Куева Хойока. По настоящем дължината на първата от тях е 6,299 м.  Новооткритата Куева Хойока , чиято дължина е 1. 862 м. е била свързана към Four Valleys System при което общата й дължина е достигнала 51.642 м. През миналата година в Матиензо са били картирани повече от 13 км пещерни галерии. Кампанията през 2008 е била подпомогната от фондацията за пещерни изследвания Джар Парао с 300 британски лири. Превод  от английски и адаптация по материал на Жуан Коррин - Speleology, №13/2009 – Алексей Жалов