Отчет

на национална експедиция Албания 2009

24.07.2009 г.

Събрахме се на уреченото място, макар и не в уреченото време. Подредихме багажите и хората по автомобилите и най-после към 22,30 ч. потеглихме.

25.07.2009 г

В Шкодра пристигнахме към обяд. Видяхме се с Гезим, разбрахме, че служителката, която издава разрешенията за лагеруване в парка е в отпуска. Гезим каза, че няма проблем и по-късно да се плати таксата и ни даде написано от него писмо до властите на парка. Докато чакахме Амет, напазарувахме храната, която бяхме предвидили да купим от Албания. Вечерта стигнахме до чешмата над с. Тет безпрепятствено. Ламбро и Атина пристигнаха към 23 ч.

26.07.2009 г.

Преопаковахме багажа и на два курса с джипките го вдигнахме до началото на пътеката. Хората започнаха да го изнасят нагоре, а шофьорите с колите и Амет отидохме в селото да намерим двор, където да оставим колите. Първо пробвахме при жената, при която стояха миналата година. Но ударихме на камък - жената обясни, че може да прибере само две от 4-те коли (а чакахме и пета - с румънците) и гаранции не може да даде, защото в къщата живеят само двама старци. През това време минаха някакви хора и решихме да ги попитаме тях. Те казаха, че няма проблем и удоволствието ще ни струва „само" по 20 евро на автомобил. Амет каза, че не било лоша идея да ги закараме в лагера, където има пост на пазачите на парка, но това е доста далеч. Пътьом Роко спрял при магазина, от който пазаруваме хляб и бира и попитал. Отговорили му, че няма никакъв проблем да оставим колите, че никакви пари не искат, нали от тях пазаруваме.

След като оставихме автомобилите, направихме един курс с багаж нагоре, където разбрахме, че входа на пещерата е затрупан от сипей. Там вече се беше сформирала бригада за разкопаване от хората, които бяха успели да направят два курса.

Шофьорите направихме още един курс с багаж, но не успяхме да вземем всичко, въпреки помощта на Снежа, която слезе за трети път.

С невероятен успех завърши тази годишната българска кампания за проучване на пропастите и пещерите в Албания Първа от трите, организирани от различни структури на Българската федерация по спелеология, експедиции се завърна националната и международна. В нея , под ръководството на  Александър Янев, 10 български спелеолога от различни клубове и колеги пещерняци от Албания, Гърция, Румъния, Франция и Унгария. Главната цел на експедицията беше да се продължат проучванията в пещерата Мая Арапит, при с.Тет, в Северно Албанските Алпи. Необикновеното за нея е, че за разлика от повечето пещери тя е възходяща т.е. нейните галерии се изкачват от стръмно, до вертикално нагоре. До началото на експедицията нейната „височина" бе + 232 м. , а дължината й 1 224 м. В хода на експедицията международния екип проучи и картографира 1 333 м. нови галерии от  лабиринтите на пещерата при което нейната дължина надмина  2.5 км. Денивелацията на пещерата (разликата между измерената височина между най-високата и най-ниската измерена точка в пещерата) нарасна на 243 м. (Подробности вижте в панел "Прояви-експедции).

Изследванията на Мая Арапит бяха продължени от състава на друга 14-членна българска експедиция организирана от пещерен клуб с училище „София"-София . В нея под ръководството на Ж.Мечков работиха и  спелеолози от клубовете  „Искър" „Черни връх" и „Хеликтит"-София и „Саламандър"-Ст.Загора. В течение 1 седмица използвайки алпийски и спелеоложки методи екипите се изкачваха нагоре по девствените вертикални галерии  на пещерата. Според предварителни данни те са изкачили още 62 метра. Сега крайната точка до която са достигнали нашите спелеолози в пещерата е на 279 м по-високо от входа й. След втората експедиция денивелацията на пещерата е вече 308 м. Проучваният в пещерата ще продължат, защото се очаква нейната „височина" да достигне 1000 м и тя да се нареди сред най-големите в света.

Междувременно от Албания се завърна и националната спелео-ентоложката експедиция ръководена от А.Жалов от ПК"Хеликтит"-София. В рамките на 1 седмица пещерняци от клубовете в Мездра и Чепеларе , специалисти от Института за фолклор при БАН  и Асоциацията по антропология, етнология и фолклористика „Онгъл" работиха  в границите на с.Голямо Острени  в района на  областта Голо Бърдо. Както е известно той, както и областите  Кукъска Гора , Мала Преспа и Преспа са населени с етнически българи. В резултат от проучванията бяха открити няколко неголеми пещери между които се откроява пещерата Пещтник , чиято дължина достигна 197 м. Безспорно по-висока стойност има събраните фолклорни материали - песни, легенди, предания, топонимия и пр. Подробна информация за експедицията можете да намерите в панел „Прояви- Експедиции"